В. Етрополски: Отношението към спорта е въпрос на култура

Васил Етрополски дава интервю - март 2011

Васил Етрополски дава интервю - март 2011

Г-н Етрополски, фехтовалната академия вече набира скорост и в Бургаски регион. Има ли интерес сред децата към този малко елитарен спорт?

Малко е рано да се каже, защото ние сме тук именно за да създадем интерес и да привлечем деца към спорта, но се надяваме поне с опита, който имаме от други градове като София, Пловдив, ето сега минахме и в Поморие, Карнобат, а предстои да ходим и във Варна, че такъв интерес ще има. Това доказва опитът ни и, ако направим една добра организация, в която вече имаме традиция, защото за две години много бързо се развихме, удвоихме центровете, имаме вече 150 деца само в София, които се дипломират, смятам, че ще има интерес. Защото това е един много хубав спорт, просто трябва да се обясни на децата и да им се покаже.

Трябва ли човек да има някакви специални качества, за да тренира точно фехтовка?

Не. Фехтовката позволява хора с всякакви качества и на всяка една възраст да я практикуват. Защото човек може да бъде добър в различни степени –някои искат да станат професионалисти, да печелят медали, има и такива, които практикуват фехтовка за обща физическа култура. Последният вид е много разпространен на Запад. Този спорт позволява, тъй като е всеобхватен и развива човека и психически, и умствено и физически, да развиваш притежаваните от теб качества и да прибавяш към тях, за да можеш да го упражняваш. За мен фехтовката е един от най-добрите кондиционални спортове, когато човек иска да поддържа форма.

Вие живеете в САЩ – има ли разлика между спорта там и у нас?

Струва ми се, че културата в Америка е малко по-различна. Там хората много обръщат внимание на спорта и на това, което правят след работно време или след училище. Струва ми се, че всички деца или много от тях са навън, вместо по заведенията. И дори да има една стена удрят топката по нея, ако има един баскетболен кош –играят на него. Има голям интерес да се следят състезания. Прави ми впечатление, че там родителите записват децата си да тренират по два-три вида спорт и съвсем старателно ги водят, за да го упражняват. Въобще, това е въпрос на разбиране и на култура, която е изградена с години. Те знаят колко е ценно това за децата, може би по-ценно от всичко друго. Там никой не очаква държавата да му плаща, напротив –той е готов да плаща, защото съзнава, че това, което трябва да плати е част от живота и че го прави за децата си. Така че,както вече ви казах, там културата е друга и са доста по-напред от нас.

Казахте, че за фехтовката няма възраст. Вие самият, доколкото знам, се готвите за Олимпиадата в Лондон през 2012 г. Реално ли е това на вашата възраст?
Аз не се готвя за Олимпиадата, подготовката за олимпиада е сериозно нещо. Просто се опитвам, ако мога,на тази възраст да се класирам за Олимпиадата. Правя това, което мога, зает съм много с работата си, така че три пъти седмично ходя на тренировка за час или малко повече от час –близо е до офиса ми. Опитвам да участвам в състезания и да събера точки. Прави ми огромно удоволствие.

Познават ли ви в САЩ така, както ви познават в България?
Не, разбира се! В САЩ има много хора, дошли от Европа, с успехи и във фехтовката и в други спортове. Като фехтовач ме познават само най-близките ми колеги и приятели.

Публикувано в Новини | Етикети: